Търси
български
 

Победа над смущаващия мира свят, част 9 от 11

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Г-н Илон Мъск, вашият син е толкова хубав и изглежда толкова умен, също като баща си. Може би ще има блестящо бъдеще и също ще направи нещо за страната си. Но не сега. Оставете го да се наслади на невинното си детство и каквото стане, ще видим. Каквото стане, ще видим. Ще имате достатъчно време да видите и/или да го обучите. Просто защитете сина си. Защитете го от объркване или неспокойна енергия от спорни ситуации. Защитете го от всичко това, макар че той не може да разбере на неговите години, но душата му разбира. Душата му разбира и сърцето му го усеща. Неговата интуитивна способност ще възприеме всичко. Така че пощадете го от всичко това.

И г-н Мъск, преди всичко, ЗАЩИТЕТЕ СИНА СИ ОТ ВЪЗМОЖЕН РИСК ОТ ОПАСНОСТ! Знаете какво имам предвид… Аз обичам сина ви. Той е толкова красив. Моля, грижете се за него. И ми простете, ако ви обиждам по някакъв начин. Желая на вас, на сина ви и на всичките ви близки всичко най-хубаво. И ви благодаря, че помагате на Америка. Благодаря ви, че помагате на света като помагате на президент Тръмп. Бог да ви благослови. Бог да ви благослови, хубав мъж, богат мъж, силен мъж. Радвам се, че ви имаме на този свят.

И г-н Мъск, преди всичко, не губете сърце, без значение какво казват хората. Хората са си хора. Всички имат различни мнения, имат различно мислене, различни представи. Просто правете това, което смятате за правилно. Помагайте на президент Тръмп, помагайте на Съединените американски щати, така помагате на света, впоследствие. Благодаря ви отново, отново и отново. Бог да ви пази силен и здрав, щастлив и интелигентен, за да продължите да правите това, което правите - благородно, безусловно, безкористно служене. Бог да ви благослови. Много ви благодаря и ми простете, ако съм ви обидила.

Аз знам, че вие сте Кралят на богатството и благополучието на Небесата. Срещали сме се вътрешно в духовния свят. Това е просто моят скромен съвет. Благодаря ви много, че помагате на президент Тръмп, защото да помагате на него означава, че помагате на Америка и помагате и на света. Много хора ще копират вашия начин на живот, вашите решения, вашата интелигентност и вашия честен начин на живот, вашето състрадание и вашето красиво, благородно качество да помагате на другите да помагате на страната си и да помагате на света. Много ви благодаря. Нека Бог продължава да благославя вас и близките ви и да можете да имате достатъчно сила, за да продължите да вършите благородната си мисия. Амин, г-н Илон Мъск.

Да, да оставим всички тези велики хора да си вършат работата сами.

Сега, вчера преглеждах новините за нашата Суприм Мастър ТВ, новините, които понякога виждате, са част от моя принос в предаването след Важните Новини, наречено „Ежедневни текущи новини“, от екипа за новините. Понеже преглеждах някои новини за забавни животни-хора или различни ситуации в света, всякакви неща - нови научни изобретения, такива и такива неща.

Тогава видях няколко видео статии за хора, които са живели в дивото и в най-студения район в целия свят. В Сибир, например, видях двама души. Единият е жена. Тя е живяла там 70 години и все още живее там, в сибирските най-студени райони в дивото. И е свикнала да бъде там сама, защото цялото семейство е умряло. Причината семейството й да отиде там е била, защото страната е била при Сталин и семейството е било толкова уплашено от този режим при Сталин, че са напуснали града, напуснали са там, където са били, и просто са навлезли дълбоко в дивата гора.

Там нямало нищо, освен мечки- и вълци- и лисици-хора и други големи животни-хора, които могат да оцелеят. През зимата може да стане минус 71 (градуса) по Целзий. Или по Фаренхайт, забравих. Няма значение, звучи ми много студено, твърде студено. Там, където аз живея, вали сняг понякога, но не е толкова студено. Може да бъде няколко градуса под нулата, но не и 71 (градуса), не е най-студената зона на планетата.

И в продължение на 20 години тя дори останала сама, след като семейството й починало, защото в дивото нещо се случило, може би времето или нещо такова, така че реколтата им се унищожила. Спомням си, гледах го в друго видео някъде, за същата жена. И майката трябвало да гладува, за да могат децата да продължат да живеят, но после бащата също починал, другите деца също починали. Всички умрели, само тя останала.

И веднъж, семейството имало само едно малко семенце жито за посев в земята, за да порасне жито, и имали останало само едно. Те дори не искали да се връщат в града, защото били толкова уплашени от Сталин, понеже много техни близки или други членове на семейството умрели, нещо такова. Затова избягали. И имали само една единствена останала клонка пшеница и я запазили, и после по-късно я засадили и станало малко поле. И така живеели от това и трябвало да събират каквото има в гората. Не смеели да се приберат вкъщи. Ето защо, веднъж майката се жертвала и умряла от глад, за да могат децата да продължат да имат храна за ядене, възможно най-оскъдно, но оцелели. Но след това учени, геолози или нещо такова, отишли там и останали с тях, посетили ги по някаква причина, може би били любопитни. И после, тъй като един от учените имал заболяване, го предал на цялото семейство. За щастие, на момичето нищо му нямало. Само другите деца починали. По-късно бащата също починал.

Но след това тя пак продължила да живее там съвсем сама. О, това е невероятно. Не мисля, че бих могла да го направя. Такъв студ. И недостиг на всичко: няма храна, няма хора, няма никого наоколо. Тя продължила да живее така.

Excerpts from “Surviving in the Siberian Wilderness for 70 Years” by VICE — Apr 10, 2013, Narrator: Страхувайки се от потисничество и смърт в ръцете на Сталин, бащата на Агафия Карп избягал със семейството си в Саянските планини в Сибир през 1936 г. Агафия е родена в тази сурова пустош през 1944 г. Семейство Ликови живеело необезпокоявано 40 години, изграждайки живот в среда, където зимните температури обикновено падат до минус 30. Летният период на развитие на растенията е кратък, и мечки и вълци бродят в изобилие. Но храната винаги била оскъдна.

И през 1961 г. майката на Агафия Акулина гладувала до смърт, за да могат децата й да имат достатъчно храна за ядене. Районът, в който се установили, в момента е на повече от 160 мили (257 километра) от най-близкия град. През лятото е възможно да се стигне до хижата на Ликов чрез седемдневно пътуване с кану. През зимата, докато бяхме чули слухове за несигурен маршрут с моторна шейна, практически е недостъпно с друго, освен с хеликоптер.

През 1978 г. екип руски геолози забелязали хълмистата ферма на Ликов от хеликоптера си. По-късно отишли да се срещнат с тях. Това бил първият контакт с външни хора, който Ликови имали за повече от 40 години и той бележи края на тяхната изолация. Те също така изстрадали неописуема трагедия, когато трите по-големи деца починали за няколко седмици едно след друго, вероятно от пневмония, предадена от посещение на геолозите. Бащата на Агафия Карп умира по-късно през 1988 г., 27 години след смъртта на жена си. И сега, 35 години след първия им контакт, Агафия е единствената останала Ликова, живееща по същия начин, както е живяла от раждането си и единственият начин, който познава, сама си отглежда храната, в една от най-негостоприемните среди на Земята.

Reporter: Трудно ли е да живееш сама в тайгата?

Agafia: Да. Сама в тайгата, да. Особено когато водиш домакинство.

Reporter: Може ли човек да оцелее сам в тайгата?

Agafia: Ако си млад и здрав. Не на моята възраст и с моето здраве.

След като видях това, почувствах, че съм голяма късметлийка, че днес можеш да имаш слънчева енергия дори да работиш или да се стоплиш. Или топли пакети, каквито аз мога да имам, ако е нужно. И одеяло дори. И храна. Защото в наши дни не сме във война и можеш да вземеш такси, можеш да отидеш навсякъде, да си купиш храна и да се върнеш. Или да поръчаш онлайн и тогава даваш адрес. Дори да нямаш кола или да не можеш да вземеш такси, можеш да дадеш адрес и тогава оставаш там, чакаш ги да дойдат и си занасяш храната вкъщи. Оттам, връщаш се с таксито или може би просто вървиш до вкъщи с количката.

Дори такова неудобство, като липсата на топла вода, но аз съм щастлива. Ако нямам никакви задължения, не бих искала да отида никъде. Не бих искала да заменя този живот за нищо друго. Но моля ви, не ме следвайте, не ме копирайте. Трябва да имаш силна воля и има също несигурност. Има също рискове в това да живееш в дивото и неудобства по много начини. Трябва наистина да обръщаш внимание на всяка подробност и да се чувстваш силен вътрешно, иначе може да забравиш нещо и да се разболееш, и е много трудно да се възстановиш. Не са физическите неща, за които се притеснявам. Притеснявам се за работата си. Трябва да съм здрава. Така че се грижа за себе си, колкото мога, разбира се, но това е най-трудната част. Грижа се за другите хора с голяма радост; да се грижа за себе си - не ми харесва. Дори като бях дете, ако баща ми ми даваше лекарство за нещо, о, бягах. Не исках. И тогава трябваше да ме затиснат на пода и да отворят устата ми с лъжица, за да ми вкарат насила лекарството. Но в днешно време пораснах и съм по-отговорна, взимам лекарство и всичко, но все пак трябва да бъда здрава.

Но иначе, простият живот ми харесва. Наистина ми харесва да имам прост живот, сама и в тишина, спокойствие, за да имам свободно време – след като свърша работата за Суприм Мастър ТВ имам свободно време. Мога да седна и да помисля, да пия малко гореща вода или малко чай, или да хапна простичка храна, ако имам твърде много работа, твърде много товар в ума, си почивам така. Много е добре така. Трудно е да се готвят твърде много неща. Нямам време да се грижа за всичко това, например миене. С дъждовна вода, също трябва до го помислиш, не можеш да прекаляваш с нещата, не можеш да ги използваш прекалено.

Но все пак мисля, дори така, че съм по-щастлива, по-силна от някогашните крале, кралете от старото време, защото някогашните крале са нямали интернет, нямали са телефони, не са знаели какво става в света и в страната им, дори в столицата им. Отнемало е много време, за да стигнат всички новини до тях. Но в наши дни можеш просто да отвориш интернет, да потърсиш известно време и ще имаш всички новини, които искаш да видиш. Не се нуждаеш от много секретари, нямаш много евнуси, нямаш много пазачи, за да правят всичко за теб. Правиш си всичко сам. И не е нужно да имаш евнуси, за да опитват първо храната ти и да видят дали е отровена или не. Така че се чувстваш мирно и спокойно, по много начини.

Photo Caption: Какъв красив свят, Божие Творение!

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части (9/11)
1
Между Учителя и учениците
2025-03-15
3775 Преглед
2
Между Учителя и учениците
2025-03-16
2661 Преглед
3
Между Учителя и учениците
2025-03-17
2414 Преглед
4
Между Учителя и учениците
2025-03-18
2390 Преглед
5
Между Учителя и учениците
2025-03-19
2514 Преглед
6
Между Учителя и учениците
2025-03-20
1957 Преглед
7
Между Учителя и учениците
2025-03-21
1635 Преглед
8
Между Учителя и учениците
2025-03-22
1524 Преглед
9
Между Учителя и учениците
2025-03-23
1665 Преглед
10
Между Учителя и учениците
2025-03-24
1490 Преглед
11
Между Учителя и учениците
2025-03-25
1563 Преглед